Паралакс 999 ООД
Фъстък
Наши марки:
от Уикипедия, свободната енциклопедия
© 2007-2012 Паралакс 999 ООД
Contact
Фъстъкът (Arachis hypogaea; от турски: fistik) е вид едногодишно тревисто растение от едноименния род Фъстък (Arachis) от семейство Бобови. Фъстъци се наричат и ядивните семена на растението.

Значение на културата
Фъстъците са ценна маслодайна култура. В семената се акумулират 47–54 % мазнини с много високо качество, белтъчини (20–37 %) и въглехидрати. Те са богати на витамин В1.
Маслото от фъстъци се приближава по качество до маслиновото и в консервната промишленост се предпочита пред слънчогледовото. При редица народи фъстъченото масло се явява основно при храненето.
Фъстъците са отлична храна и като ядки. Препоръчва се да се консумират след тежки заболявания и при силна анемия. Печени, осолени или подсладени, ядките от фъстъци са предпочитано лакомство.
Кюспето от фъстъци, получено след екстрахиране на маслото, е ценен концентриран фураж. Стъблата и листата след прибирането се приемат с охота от животните и по хранителна стойност се изравняват с люцерното сено.
Като бобово растение, фъстъците имат важно агротехническо значение – те обогатяват почвата с азот и са отличен предшественик за зърнено-житните и окопните култури.

Произход и разпространение
Фъстъците произхождат от Южна Америка. Като естествен център на възникването на вида се счита региона между 10 и 28 ° на изток от Кордилерите (Бразилия, Уругвай, Парагвай, Боливия). В Европа са пренесени от Азия, откъдето произлиза и първоначалното им наименование „китайски орех“. Някои източници смятат, че в Европа са пренесени директно от Америка и че главна заслуга за това имат португалските мореполаватели.
Общата площ на фъстъците нараства значително (3-кратно) през периода от 1939 г. до 80-те години на 20 век – от 70 млн. дка на над 200 млн. дка. 50 % от площта им е в Азия (най-вече Индия и Китай), следвана от Африка, а Европа е на последно място с около 100 хил. дка – съсредоточени във Франция, Португалия, Испания и Италия.
Фъстъците са нова култура за българското земеделие. Първите сведения се отнасят към 1896 г., но практическо значение културата има от 1930 г. От началото на Втората световна война до сега площта им е доста постоянна – 30–40 хил.дка, тъй като отглеждането им е съсредоточено главно в 2 региона – Пловдивски и Благоевградски.
Рекордьор по отношение на добива е Испания (средно 300 кг/дка), на следващо място е Мароко (260 кг/дка), а на трето Египет (180 кг/дка). Добивите у нас са пряко свързани с условията на годината и варират между 100 и 150 кг/дка.

Систематика на фъстъци
Културният вид фъстък Arachis hipogeae се дели на 3 подвида: ssp. australiamericana (южноамерикански фъстък), ssp. asiatica (азиатски фъстък) и ssp. vulgaris (обикновен фъстък). Първите два подвида са разпространени в Бразилия, Перу, Боливия, Колумбия, Индия, Китай, Индонезия и африканските страни. Те са с много дълъг вегетационен период. Последният подвид е разпространен най-вече в европейските страни и се характеризира с по-къс вегетационен период и по-малки изисквания.
При отделните подвидове са известни десетки сортове фъстъци. Повечето отглеждани в България сортове фъстъци спадат към типа Валенсия.

Морфологични особености на фъстъци
    * Коренова система: Съставена е от главен корен и множество странични разклонения. Главният корен прониква на дълбочина 1,5 м, но основната коренова маса е съсредоточена в слоя 0–30 см. По корените се образуват грудки, в които живеят строго специализираните за културата грудкови бактерии.

    * Стъбло: Височината му за отглежданите в България сортове е 50–80 с,. То обикновено е закръглено, с възли и междувъзлия. То се разклонява в основата, има зелена или антоцианова окраска и окосмена повърхност.
    * Листа: Листата са чифтоперести, прикрепени към дръжки. Дължината на листа е 4–7 см, има елепсовидна или обратно сърцевидна форма. Горната страна на листа е гладка, а долната е грапава и покрита с власинки.
    * Цвят: Цветовете са разположени в групи по 2–7 бр., излизат от пазвите на листата и са на къси дръжки. Устройството е характерното за бобовите култури. Венчето е жълто-оранжево.
    * Плод: Той е цилиндрична чушка – по-слабо или по-силно прищипната, без вътрешни прегради. Плодната обвивка е черупка, отвън прошарена с мрежа от проводящи тъкани, от отвътре е покрита с нежна бяла кожица. Най-често съдържа 3–4 семена.
    * Семе: Има продълговато овална или бъбрековидна форма. Покрито е с бледорозова до червена семенна обвивка. Абсолютната маса варира от 300 до 700 г.

Биологични изисквания
    * Към топлината: Предявява високи изисквания. Биологичен минимум 15 °С, а оптимимът за поникване е 20 °С. Оптималната температура за развитие е 22–28 °С. Изискват обща температурна сума до узряването 3500 °, което ограничава отглеждането на културата да става само в най-топлите райони на страната.
    * Към влагата: За да покълнат семената поглъщат вода, равна на 120 % от теглото им, а за развитието си културата се нуждае от оптимално овлажняване на почвата. Ето защо, фъстъците у нас се отглеждат обикновено при поливни условия.
    * Към светлината: Фъстъците са растения на късия ден. Те не понасят засенчване. Ето защо борбата с плевелите е важен елемент от правилната агротехника.
    * Към почвата: Фъстъците изискват рохкави, топли, наносни и светли почви. Богатите и тежки почви засилват вегетационния растеж и причиняват намаляване на добивите и деформиране на плодовете. Фъстъците не понасят вкисляване, засоляване и заблатяване на почвата.

Особености в растежа и развитието
    * Фъстъците са култура с дълъг вегетационен период (за България 150–160 дни). След поникване до бутонизация те се развиват бавно, след бутонизация настъпва ускорен растеж — 1,5–2 см дневно, а максимумът е по време на цъфтежа.
    * Най-специфична особеност от развитието е периода на цъфтежа и след него.
          o Цъфтежът започва 30–40 дни след поникването и продължава до момента на прибирането. Цветовете се отварят рано сутрин и до вечерта прецъфтяват.
          o Опрашването е собствено и много често се извършва преди разтваряне на цветовете. Установява се и малък процент чуждо опрашване.
          o След прецъфтяването, намиращото се между цвета и цветната дръжка образувание, наречено гинофор, силно се удължава, извива се надолу и се забива в почвата. На върха си това образование носи оплодената семепъпка, от която започва образуването на плода и семената. Ако гинофорът не се забие в почвата, плод не се образува. Това налага особени грижи (загърляне на растенията за издигане на терена).
                       Научна класификация                             

царство:          Растения                                 Plantae
отдел:              Покритосеменни     Magnoliophyta
клас:                Двусемеделни         Magnoliopsida
разред:                                                               Fabales
семейство:     Бобови                                 Fabaceae
род:                 
Фъстък                         Arachis
Вид:                  Фъстък                 A. hypogaea

                                                                                               
Regal
Сладка царевица
на зърна
Официален вносител за България на:
Pescamar
Рибни консерви и морски дарове Пескамар от Испания