Грах

Грахът е полезно растение, широко разпространено в зеленчукопроизводството. Грахът се използва за ядене както в зелен вид - захарен грах - така и зрял. Използва се и за подобрение на състава и структурата на почвата - по време на растежа и под формата на зелена маса. По корените на бобовите растения, към които спада и грахът, живеят грудкови бактерии, които усвояват азота от въздуха и обогатяват с него почвата.

Ние се сдобихме със 100 грама семена на зелен грах - "захарен грах", сорт "Ундине". Семената са произведени в Германия, внесени в България и пакетирани от фирмата "Дар-95" от Шумен. Според информацията на опаковката срокът на годност на семената беше до ноември 2009 година, кълняемост - 80%. Този сорт се препоръчва да се използва в кулинарията и е предназначен за консервиране. Шушулките му са дълги, с по 14-16 грахчета в тях. Сортът е средноранен, узрява и се прибира наведнъж, смята се за високопродуктивен. Препоръчва се засяване в редове с разстояние между тях 20 см, 5-7 см между растенията в реда на дълбочина 4-6 см. Норма на посев - 1,5-1,6 кг на 100 кв.м., очаквана реколта - 15-20 кг от 100 кв.м., или 10-12 кг от 1 кг семена.

                       Научна класификация

царство:          Растения                                 Plantae
отдел:              Покритосеменни     Magnoliophyta
клас:                Двусемеделни         Magnoliopsida
разред:                                                               Fabales
семейство:     Бобови                                 Fabaceae
род:                                                                     Vicieae
вид:                  Грах                                    P. sativum

   Научно наименование            Pisum Sativum L.

Без да са подпрени на нещо, крехките млади израстъци започнаха да лягат на земята. Затова се наложи да бъдат приготвени "триножници". Такива "триножници" са направени от три пръта по метър и половина, единият им край е подпрян на земята, на основата на равностранен триъгълник, горните краища на прътите са съединени и вързани под формата на пирамида. Предимството на тези приспособления са, че се сглобяват лесно и са устойчиви.

Към 26 май грахът започна да цъфти, образуваха се тънки шушулки, които постепенно наедряваха и натежаваха.

На 30 март са накиснати под салфетка около 70 г, т.е. 2/3 от всичките семена; покълналите растения са засяти в почвата на 2 април. Почвата е горска, но неструктурирана - насипна. Излязоха 2 лехи, всяка с дължина около 2,5 метра и ширина - 0,9 м, семената са засяти на 4 реда на дълбочина около 1-2 см, разстояние между растенията - 8-12 см. Към 12 април височината на кълновете беше 5 см, на 2 май - 20 см. Поникнаха около 85% от засятите семена. На 10 май височината на растенията вече достигна 25-30 см, мустаците им се хващаха за близките клонки.

Появиха се много вкусни шушулки, покрай които не можеше да се мине спокойно, без да се закачи или събори някоя. В шушулките имаше средно по 4 до 8 грахчета. Към 27 юни стъблата започнаха вече да жълтеят, да улягат, много от шушулките също пожълтяха, стените им изтъняха, изсъхнаха.

И ето, че дойде време за прибиране на реколтата - всички растения са извадени от земята, шушулките внимателно събрани, стъблата заедно с корените са сложени на лехата, смесени и прекопани заедно с почвата - като зелен тор.

Шушулките са разпределени - по-узрелите и пожълтялите са запазени за семена, а тези, които са зелени и още сочни - извадени от шушулките и сварени със сол и слънчогледово олио. Получи се цяла тенджера с вкусен, хранителен млад грах, който по вкусови качества може да се сравнява само с унгарските консерви "Зелен грах"

Общо прибрахме около 2 кг грах, т.е. от 1 кг семена се получават 28 кг грах. Разбира се, без да считаме онова, което е изядено още на млечно восъчна зрялост.

Останалите от първия посев 1/3 от семената - около 30 г - е засята на лехата на 15 юни, сухи, без предварително накисване. Поливахме редовно, но грах не знайно защо, така и не поникна.

На 25 юни от магазина за хранителни стоки купихме обикновен, сух грах, такъв от който се вари каша. Накиснахме го под салфетка и след 2-3 дни, след като пусна хубави коренчета, го засяхме на лехата и около 2 юли вече имаше свежи кълнове. Лехата беше от горски, неструктуриран чернозем, направена под орехово дърво. Някои специалисти смятат, че под орех е безполезно да се сее, защото нищо не пониквало, но ние ще рискуваме.

Времето се задържа горещо и сухо, поливахме граха. Структурата на мустаците на граха се различаваше от тази на преди това засятия грах - те бяха значително по-големи, късо навити, цветът им не беше ярко зелен, а матов, почти син.

На 1 август грахът започна да цъфти, на 15 август ядохме първите сочни шушулки. Те не са дълги, най-много до 3-4 см, и не са толкова сладки, колкото тези от първата част засят грах, вкусът им беше по-хлебен, имаха повече нишесте, но също бяха хубави...

При опита за отглеждане на грах не се натъкнахме на никакви проблеми - накиснатите семена покараха добре, не се появиха вредители по граха в градината, поливахме по 2-3 пъти седмично, не наторявахме, не използвахме средства за защита, а реколтата надхвърли очакванията. На 4 пъти през май и юни валя градушка с размер до 0,5 см в диаметър, много градински култури пострадаха - бяха съборени цели корени домати, силно бяха повредени листата на тиквите и тиквичките, но върху ръста и реколтата на граха градушката не оказа почти никакво влияние - листата и шушулките останаха цели, стъблата не бяха съборени.